"Яна" Chronicles

5:05. Добрият ми спътник мляко с нес отсъства. Почуствах се прелъстен и изоставен. И все пак не съм сам. Чаша двоен протеин с вкус на шоколад запълва липсата. Току що приключих поредната джогинг сесия. 36 минути. Можех още толкова, дали заради обстоятелствата или просто защото не бях бягал от седмица, но имах ужасно много сили. Отново сам, но не самотен. Имах си и музика. Реших, че този ден, един от онези, в които всяка секунда те променя, всяка секунда значи нещо, всяка секунда отмерва началото на края или края на началото, има нужда от един специален саундтрак. Queen, R.E.M., Eric Clapton ...

... тик-так, ударите на махалото се стоварват върху тебе и те разрязват лесно, но болезнено, както нагорещен нож масло. Тик - и нещо се случва, так - а вече има последствия. Тик-так... тик-так... тик-так! Началото на края, но нищо не е свършило преди аз да съм го решил! Има време, все още има време ... тик-так ...

Continue reading "Losing My Religion" »

1:42. Пия мляко с нес (отново, ако не е станало ясно, пия много мляко с нес, както и кафе с мляко, изобщо бозая доста), слушам прекрасните ремикси на Dave Darell на шедьовъра на Robert Miles Children, и решавам, че имено сега е момента да напиша това което искам. Опитвах се многократно. В неделя на плажа, когато тъкмо бях си изгорил крака, но някак морето не ми позволяваше, твърде успокояващо ми действа. Опитах и докато се връщахме към София (тук ми се искаше да кажа към в къщи, но някак София никога няма да бъде "вкъщи", просто "рибата" която съм аз, се чувства у дома си само край вода), но някак разговора с Ремото ми се стори доста по-проникновен от колкото съм очаквал.

Минаха ден, два, три, откакто съм в София, и така и не успявах да седна и да напиша по мъничко за това което видях, усетих, почувствах и разбрах, а като добавим и факта, че ми се наложи да минавам "основен ремонт" през хирургия -- да, знам, напоследък действам твърде импулсивно и никак, ама никак, не се замислям за собственото си оцеляване -- то писането на някакви "дълбокомислени" неща ми се струваше прекалено. Между другото ако някой очаква някакви препълнени с метафори есеистични словоизлеяния, то този пост няма да е такъв. Дали от водата, която незнайно как отми някакви неопределени емоции от мене, дали от факта, че куцам и се подпирам докато ходя, но някак ми се иска да се покатеря на Straight Talk Express-а и да споделя няколко нещица, макар и доста грубички, но пък за сметка на това откровени и истински.

За истинските хора ...

Continue reading "За истинските хора,..." »

Правя си нова категория в блога. И се чудя, категорията Love какво ли трябва да значи. И къде да я сложа. Може би в Life, а може би не. Любовта е част от живота, но подкатегория ли му е? Или пък е някаква паралелна вселена на живота, т.е. на живеенето му. Дали живеем, за да обичаме, или обичаме за да живеем, или тия две неща нямат абсолютно нищо общо едно с друго. Пълна мистерия.

Принципно цялата тая дивотия изписана по-горе, макар и екзестенциална, не е продиктувана от някакво налудничаво състояние на духа и тялото рано сутрин (да някой ставаме в 5:30 следобед и за нас това е сутрин). Лягам си в 7:30, прибирам се след като съм "шарил" из града от Младост до Люлин, от Люлин до центъра. От центъра до Младост, от Младост до Студентски, и от Студентски до Младост. Т.е. поразходил съм се. Търсил съм нещо явно. Карах на Ремото колата, да караш BMW е много приятно, разсейващо е ...
Continue reading "Love, or something like it, and a girl named..." »