The Princess of the Crimson Kingdom

Кралството било разделено между няколко Дука. Един владеел земите на запад и част от източната граница на кралството. Дук Ловстрък отговарял за Планините и за живеещите в тях мистични твари, магьосници, вещици и феи. Самият той бил скептичен и в началото не желаел особено да получава именно тази част от кралството. С дар слово, бърз ум, остър като бръснач език и привърженик на миролюбивите развръзки на всеки конфликт, намирал задачата си за глуповата, но под влиянието на прекрасната Дукеса Грейс, която била импулсивна и подхождала към всичко с голяма страст, която обаче не траела дълго, Ловстрък, бил принуден да приеме задачата, за радост на съпругата си. С течение на времето Ловстрък свикнал с чудатостите на поданиците си и заобичал истински Планините, като неочаквана награда бил и факта, че освен странностите на обитателите си, планините били и източник на основните богатства на кралството - злато и желязо. Тук се сечели златните монетите и от тук идвало желязото за стоманата от която се правели броните, мечовете и щитовете на благородните рицари в кралството. Ловстрък, проявил своето форте именно управлявайки ресурсите на кралството, под зоркия му поглед и честното му сърце, нито една монета не изчезвала, нито един конвой с желязо не оставал неотчетен, а Дукът доказал, че с хора като него, кралството можело да разчита на добро управление и пълна хазна. Естествено, често му се налагало да решава и спорове между магьосници и вещици, дракони и елфи, нещо което самия той правел с удоволствие, въпреки че почти никога не разбирал истинските причини за споровете им, именно тогава Дукеса Грейс му помагала да отсъди правилно, със ценни съвети относно мистичния начин на живот в Планините. Тъй като там била хазната на кралството, понякога малки, но добре организирани групи варвари решавали да пробват късмета си, опитвайки се да оберат някой от многобройните кервани с жълтици които кръстосвали кралството надлъж и на шир. Естествено, понякога ловките крадци успявали да се измъкнат с плячката, но най-често срещали своя немезис, Маверик. Той бил израснал с Дук Ловстрък, познавали се от деца. Маверик разчитал на мъдрите съвети на своя приятел, а в замяна му бил верен, а чувството му за справедливост пасвало идеално на задачата която Сър Маверик изпълнявал - предводител на Планинските рицари, смели войни, които предпочитали да решават споровете подобно на техния Дук, с мъдри слова, но наложело ли се да използват мечовете си, те не се колебаели и противниците им често побягвали от страх, преди изобщо да трябвало да влязат в битка.

Северната част от кралството била запазена за Дук Тоскано, земите му граничели с Планините на запад, и с Морето на изток, били равни, толкова равни, че изглеждали необятни, а в тях се раждал хляба на кралството. Тоскано, бил стар приятел на Ловстрък, жизнерадостен, приветлив, справедлив, но и своенравен и темпераментен, изглеждал като логичния избор за Дук на Планините, но когато кралството било разпределяно, мъдреците посъветвали, именно заради горещия си нрав, Тоскано да поеме житницата на кралството, защото хляба трябвало да се отглежда със страст и любов, а не разум и хладнокръвие. Тоскано обичал зрелищните битки, самия той някога участвал в рицарски състезания, а след като получил Полята на Кралството, решил да ги направи и арена на зрелищни рицарски състезания, където знатни войни от всички посоки на света мерели силите си, а победителя получавал златна купа, десет хиляди жълтици и ако не бил поданик на кралството, правото да се ожени за някоя от красивите му обитателки. Естествено, турнирите били трудни, но така Дук Тоскано успявал да подбере смели и силни рицари за своите отряди, които пазели северните граници на кралството, ако случайно някога мъглите се вдигнели. Не щеш ли, Дук Тоскано един ден напуснал кралството, но не заради зла участ, а за да преследва любовта си към Лейди Бианка. Тя била от благородно семейство от едно от графствата в Полята, но и се наложило да замине с майка си, графинята, която била посланик на Пурпурното кралство, в Голямо Кралство отвъд седем морета и Просторния океан. Така Дук Тоскано станал най-висшия представител на Пурпурното кралство в Кралството на Просторния океан, а оставил Полята на управлението на младите си братовчеди Маркиз Джордж и Маркиз Драго. Двамата продължили делото на своя братовчед, а когато той се връщал у дома, му давали отчет за стореното в негово отсъствие.


На изток кралството нямало единно управление. Макар че, владетел бил Дук Боункракър, заради множеството пристанища всяко едно от тях било поверено на отделен маркиз или граф, като те отчитали приходите на дука. За съжаление обаче, в тази част на кралството нещата не изглеждали толкова розови колкото в Планините и Полята. Тъй като търговията на цялото кралство минавала през Морето и от тук влизали всички гости, злоупотребите не били случайни събития. Някога Дук Боункракър бил млад и всявал страх в маркизите и графовете от поверените му територии, но с напредването на възръстта, младите благородници ставали все по-нагли и дръзки. Естествено рицарите на Дук Тоскано успявали да държат под контрол морските територии на север, така че благородниците от северните части на Морето не се осмелявали да налагат волята си над поданиците на кралството и не злоупотребявали така често с парите от хазната. На юг обаче било друга история. До където стигали силите и влиянието на Дук Боункракър всичко било по мед и масло, пристанищата били сигурни, приходите от търговия постоянни, и отчетени на време, а измамниците, за тях никой не чувал отново, Боункракър оправдавал името си, въпреки възрастта му. Колкото до частите от Морето граничещи с мъглите на юг, в тях живота не бил особено безопасен. Там върлували крадци и измамници, жени със съмнителна репутация били често срещани, а безскрупулните благородници закриляли мародерите и престъпната паплач.

Последната четвъртинка от Пурпурното кралство била запазена за негово Величество. Кралят държал териториите на най-пълноводните реки. Простиращи се от Планините на запад и на юг, до брега на пълноводната Река на Розите на изток, и граничеща с териториите под контрола на Дук Боункракър в североизточната си част. На север като опора действала Стената, дълга планина отделяща териториите на краля от Полята. Териториите на Негово Величество били наричани Долината на Розите. Но магьосниците от Планините имали друго име за нея, име което не се споменавало често, страхът от възкресението на отдавна отминалите дни, от тъмните векове на Пурпурното кралство, все още витаел във въздуха. Само жриците от сектата на богинята Моригу се осмелявали да говорят свободно за Долината на Сенките, мястото където намерили дом войните от Зеленото кралство, което било отвъд морето и граничело с Просторния океан, място което се превърнало в последен дом на племенните вождове от Зеленото кралство, място което станало поле и на тяхната последна битка, там където тези смели до безразсъдство войни за последно вдигнали меч, място на което, като че ли пометени от мистична сила, намерили гибелта си. Именно тази земя, днес известна като Долината на Розите, била центърът на Пурпурното кралство. Тези територии, някогашно лобно място на войните от Зеленото кралство, днес бил център на аристокрацията. Тук от няколко века живеели най-знатните благородници, които обаче споделяли земи със заможни търговци и земевладелци със съмнителна репутация. Кралят знаел за проблемите прокрадващи се в земите му, но като че ли не обръщал достатъчно внимание. От Планините и Полята, та и от земите край Морето, приходите пълнели хазната, народът бил щастлив и всичко изглеждало сякаш реки от мед и масло се стичали по улиците на кралството. Всъщност Негово Височество Перидиан, бил странна личност. Не говорел особено, оставял думите за съпругата си Марибор, която гласно изразявала неговата позиция. Той рядко показвал радостта си, всъщност единствения път в който старейшините говорят, че се е усмихнал, било когато се родил престолонаследникът му. Младият принц Кристофър, бил разумен, още в ранните си години показвал интуиция, която един ден щяла да му помага при управлението на земите принадлежащи на баща му, но също така бил и манипулативен, успявал да намери начин да придобие контрол върху територии и ресурси които не му принадлежали по право, право което се полагало на младата му сестра.

Даааа, Принцесата!

Принцеса Йоина. Какво да кажем за принцесата?

Особена млада дама, била тя. Като мъничка под влиянието на властните си родители и словесния натиск на Кралицата била принудена да прекарва часове с учители и възпитателки в библиотеката на двореца. Според някой това шлифовало интелекта на принцесата, според други, просто я превърнало в надута благородничка. Една от многото принцеси с отлично образование, но също така и черупка, странна амалгама от надменност присъща на благородниците, страх от родителите и, нерешителност и неувереност, която обаче Йоина маскирала зад острия поглед на тъмните си очи, като не позволявала на никой да се опита да докосне душата и. Някой казват, че принцесата просто се страхувала от възможността, докато някой търси нежното създание под маската, да осъзнае, че всъщност то отдавна е изчезнало, а може би дори никога не е било там, но вещиците от Планините били свикнали да злословят по адрес на благородниците от векове, и никой вече не им обръщал особено внимание."

- Старче, престани да пълниш главите на децата с врели-некипели, дракони, принцове, принцеси ... Всички знаем как ще ти завърши глуповатата история, ще се появи принца на бял кон и ще замае главата на принцесата, тя ще се окаже прекрасна, и всички ще заживеят щастливо!

- Така ли, така ли, ще стане, дядо? - един през друг започнаха да подскачат децата, оживили се изведнъж от прекъснатия разказ на белобрадия старец

– Деца, нека ви разкажа историята както трябва да се знае. Историята за едно голямо приключение, в което принцът на бял кон, не бил нито принц, нито бил на бял кон ...

Родителите погледнаха странно стареца с дълга бяла коса и брада, стигаща до средата на гърдите му. Изглеждаше прекалено стар, но и твърде жизнен за годините си. Какво пък толкова, заговориха се родителите. Нека пием по още едно кафе, докато старецът разказва ...

- И така деца, до къде бях стигнал...

- Принцесата ...

- Принцът на бял кон ...

- Mais oui! C'est magnifique!

"Пурпурното кралство било разделено на четири територии. Планините на запад, Полята на север, Морето на Изток и Долината на Розите на сгушена между Планините, Полята, териториите на Дук Боункракър, и Реката на Розите. Но имало една част която не била под контрола на благородниците. Малка територия между най-южните райони на Морето, Между Реката на Розите, [...NEXT]