5:05. Добрият ми спътник мляко с нес отсъства. Почуствах се прелъстен и изоставен. И все пак не съм сам. Чаша двоен протеин с вкус на шоколад запълва липсата. Току що приключих поредната джогинг сесия. 36 минути. Можех още толкова, дали заради обстоятелствата или просто защото не бях бягал от седмица, но имах ужасно много сили. Отново сам, но не самотен. Имах си и музика. Реших, че този ден, един от онези, в които всяка секунда те променя, всяка секунда значи нещо, всяка секунда отмерва началото на края или края на началото, има нужда от един специален саундтрак. Queen, R.E.M., Eric Clapton ...
... тик-так, ударите на махалото се стоварват върху тебе и те разрязват лесно, но болезнено, както нагорещен нож масло. Тик - и нещо се случва, так - а вече има последствия. Тик-так... тик-так... тик-так! Началото на края, но нищо не е свършило преди аз да съм го решил! Има време, все още има време ... тик-так ...
Tuesday, July 22. 2008
Losing My Religion
Бягам, а любимият ми плеър си играе с мене...
... Layla, you've got me on my knees, Layla
... Layla, I'm begging, darling please.
... Layla, darling won't you ease my worried mind.
...
... Like a fool, I fell in love with you,
... Turned my whole world upside down.
"Fuck you, you stupid son of bitch!" Имам нужда от музика, за да бягам спокойно, не да спринтирам! Краката ми се движат сами, неуправяеми, спринтирайки си мисля "какво толкова се случи, как се поддадох, не го правя! Никога! Не и без причина. Нямаше такава!" И защо всяка струна която Clapton опъва на кухарата, се усеща някъде в сърцето ми? От спринта е! Трябва да е от спринта! Пулса ми е твърде висок. Не е! Отврат! "Не отново!"
...
... There is no time for us,
... there is no place for us
OK, officially, I'm gonna brake this player into pieces, само да се прибера!
... Who dares to love forever?
... When love must die
И тогава ... тик-так ...
Who waits forever anyway?
И започвам да разбирам. Тик-так! Причина и следствие! "Време е да спреш, да намалиш темпото, сърцето ти няма да издържи, не и на тази атака, по-кротко, не бъди безмилостен, утре ще ти трябва отново!" Гласът на разума отеква някъде в дълбините на главата ми. "Разумът?" Защо? Кога? От къде? "Изпържените" ти нервни синапси, дали от кафето, дали от шока, са започнали да се възстановяват. Бавно, но сигурно. Тик-так! И мислиш. Тик-так! И пулса се забавя! Има много време до края! Не още! "Когато кажа аз, тогава ще свършим!" Тик-так ...
... That's me in the corner,
... that's me in the spotlight,
... Loosing my Religion
...
Тик-так. Обичам когато Вселената си прави шеги с мене. Наистина, избирах изповедите си, дали не казвах твърде много, или пък твърде малко. Дали се заблудих? Дали наистина ми се стори, че се опита? Ето сега казах твърде много! Тик-так! Времето изтича. Краят наближава. Но не и преди аз да съм казал кога! Има все още мъничко време!
...
Тик-так. Темпото е лудо. Краката ми се движат твърде бързо, за да осъзная какво ми се случва. Притъпявам болката в главата с изтощението от спринта! Усещам как силите бавно ме напускат! Няма да издържа до края! Няма да успея! А искам! Трябва! Мога да сложа точката тук, но все още не. Вселената има нужда от още един шанс, нека покаже на какво е способна, нека измъкне картата на "Глупакът" от тестето. Нека започнем ново приключение, слагайки край на това.
... Here we are
... born to be kings
... princes of the universe
Тик-так. И най-накрая разбираш! Ти си по-силен! Бягаш, събличаш фанелката! Усещаш пламъка в ирисите си, струйките пот се стичат по слепоочията ти право към очите, и там мистериозно се изпаряват, в тебе гори огън! Истински вулкан от емоции, чувства, мисли и сила, неподправена мощ. Тази която ти липсваше няколко месеца! Сега е моментът! Чувстваш го! Вече си нов човек! Точно когато мислеше, че губиш религията си, тази в която наистина вярваш - Любовта! Просто разбра, тя ще е там, винаги ще е там, просто ще се прероди в нещо друго, по-красиво! Усмивката се връща на лицето ти. Не онази, лудата усмивка, която кара хората които те познават да се страхуват. Върна се онази другата, дяволитата! Сега хората просто потръпват, защото знаят, от пламъка се надигна новия феникс, по-силен от предишния, време е за промени! Време е ...
... the show must go on ...
И спринтът е неизбежен! Знаеш, че тук или ще умреш или ще оцелееш, за да остане усмивката на лицето ти. Финален. Дълъг! Вече не бягаш, а летиш, краката ти едва докосват земята. Усещаш как пламъкът се е възвърнал и как струйките пот се стичат по гърба ти, по гърдите ти, по лицето ти, и тогава блокираш напълно! Падаш, обръщаш се по-гръб. Усещаш как ще повърнеш. Сърцето ти иска да излезе през гърлото. Всичко е черно, макар около тебе да е светло. Секунда. Две. Тик-так! И усмивката е вече на лицето ти. Смееш се с глас!
... the show must go on ...
... отеква в ушите ти, а ехото го отнася дълбоко в главата ти, а от там, директно към сърцето ти! Същото това, което въпреки всички изпитания, не те предаде, няма и да го направи, защото на пук на всички мънички парченца които някой къса от него, то ще си остане достатъчно голямо и винаги твое!
Тик-так, тик-так, завършва един от онези дни, в които всеки удар на времето е тежък, но смислен.
Тик-так, тик-так, а Вселената ти дава урок, който ще ти остане за цял живот.
Тик-так, тик-так, изправяш се и знаеш, че си по-силен от обстоятелствата и от хората около тебе.
Тик-так, тик-так, възможностите ти нямат граници.
Тик-так, тик-так, началото на края дойде.
Тик-так, тик-так, ето сега казвам, че всичко свърши!
Тик-так, тик-так и идва новото начало, защото The Show Must Go On!
Тик-так, тик-так. Няма вече "Яна"! Изгоря с потта!
Тик-так, тик-так. Останах само Аз!
Тик-так, тик-так, а идва новия ден ...
... Layla, you've got me on my knees, Layla
... Layla, I'm begging, darling please.
... Layla, darling won't you ease my worried mind.
...
... Like a fool, I fell in love with you,
... Turned my whole world upside down.
"Fuck you, you stupid son of bitch!" Имам нужда от музика, за да бягам спокойно, не да спринтирам! Краката ми се движат сами, неуправяеми, спринтирайки си мисля "какво толкова се случи, как се поддадох, не го правя! Никога! Не и без причина. Нямаше такава!" И защо всяка струна която Clapton опъва на кухарата, се усеща някъде в сърцето ми? От спринта е! Трябва да е от спринта! Пулса ми е твърде висок. Не е! Отврат! "Не отново!"
...
... There is no time for us,
... there is no place for us
OK, officially, I'm gonna brake this player into pieces, само да се прибера!
... Who dares to love forever?
... When love must die
И тогава ... тик-так ...
Who waits forever anyway?
И започвам да разбирам. Тик-так! Причина и следствие! "Време е да спреш, да намалиш темпото, сърцето ти няма да издържи, не и на тази атака, по-кротко, не бъди безмилостен, утре ще ти трябва отново!" Гласът на разума отеква някъде в дълбините на главата ми. "Разумът?" Защо? Кога? От къде? "Изпържените" ти нервни синапси, дали от кафето, дали от шока, са започнали да се възстановяват. Бавно, но сигурно. Тик-так! И мислиш. Тик-так! И пулса се забавя! Има много време до края! Не още! "Когато кажа аз, тогава ще свършим!" Тик-так ...
... That's me in the corner,
... that's me in the spotlight,
... Loosing my Religion
...
Тик-так. Обичам когато Вселената си прави шеги с мене. Наистина, избирах изповедите си, дали не казвах твърде много, или пък твърде малко. Дали се заблудих? Дали наистина ми се стори, че се опита? Ето сега казах твърде много! Тик-так! Времето изтича. Краят наближава. Но не и преди аз да съм казал кога! Има все още мъничко време!
...
Тик-так. Темпото е лудо. Краката ми се движат твърде бързо, за да осъзная какво ми се случва. Притъпявам болката в главата с изтощението от спринта! Усещам как силите бавно ме напускат! Няма да издържа до края! Няма да успея! А искам! Трябва! Мога да сложа точката тук, но все още не. Вселената има нужда от още един шанс, нека покаже на какво е способна, нека измъкне картата на "Глупакът" от тестето. Нека започнем ново приключение, слагайки край на това.
... Here we are
... born to be kings
... princes of the universe
Тик-так. И най-накрая разбираш! Ти си по-силен! Бягаш, събличаш фанелката! Усещаш пламъка в ирисите си, струйките пот се стичат по слепоочията ти право към очите, и там мистериозно се изпаряват, в тебе гори огън! Истински вулкан от емоции, чувства, мисли и сила, неподправена мощ. Тази която ти липсваше няколко месеца! Сега е моментът! Чувстваш го! Вече си нов човек! Точно когато мислеше, че губиш религията си, тази в която наистина вярваш - Любовта! Просто разбра, тя ще е там, винаги ще е там, просто ще се прероди в нещо друго, по-красиво! Усмивката се връща на лицето ти. Не онази, лудата усмивка, която кара хората които те познават да се страхуват. Върна се онази другата, дяволитата! Сега хората просто потръпват, защото знаят, от пламъка се надигна новия феникс, по-силен от предишния, време е за промени! Време е ...
... the show must go on ...
И спринтът е неизбежен! Знаеш, че тук или ще умреш или ще оцелееш, за да остане усмивката на лицето ти. Финален. Дълъг! Вече не бягаш, а летиш, краката ти едва докосват земята. Усещаш как пламъкът се е възвърнал и как струйките пот се стичат по гърба ти, по гърдите ти, по лицето ти, и тогава блокираш напълно! Падаш, обръщаш се по-гръб. Усещаш как ще повърнеш. Сърцето ти иска да излезе през гърлото. Всичко е черно, макар около тебе да е светло. Секунда. Две. Тик-так! И усмивката е вече на лицето ти. Смееш се с глас!
... the show must go on ...
... отеква в ушите ти, а ехото го отнася дълбоко в главата ти, а от там, директно към сърцето ти! Същото това, което въпреки всички изпитания, не те предаде, няма и да го направи, защото на пук на всички мънички парченца които някой къса от него, то ще си остане достатъчно голямо и винаги твое!
Тик-так, тик-так, завършва един от онези дни, в които всеки удар на времето е тежък, но смислен.
Тик-так, тик-так, а Вселената ти дава урок, който ще ти остане за цял живот.
Тик-так, тик-так, изправяш се и знаеш, че си по-силен от обстоятелствата и от хората около тебе.
Тик-так, тик-так, възможностите ти нямат граници.
Тик-так, тик-так, началото на края дойде.
Тик-так, тик-так, ето сега казвам, че всичко свърши!
Тик-так, тик-так и идва новото начало, защото The Show Must Go On!
Тик-так, тик-так. Няма вече "Яна"! Изгоря с потта!
Тик-так, тик-так. Останах само Аз!
Тик-так, тик-так, а идва новия ден ...
направо беше разтърстващо
"Как да се депресираме професионално"